Jan 5, 2018, 7:34 PM

Съдба рогата

  Poetry
409 0 2

 

Някога мечта ми бе
живота да подредя така,
че всеки божи ден
да е лъжичка от алпака,
догоре пълна с мед.
Да му облизвам сладостта,
а остане ли - за утре,
тъй всеки ден радостта
да прелива в мене, вътре ...
Опитах се - не стана!
Изплъзне се лъжичка, две,
залепи се някоя муха
и оплеска целия ти ден,
а пчелички вече няма ...
Ех, не мечта, а медовина!
Боцкам днес меденки с горчица...
Тъй животът си отмина -
някакси рогато -
не с лъжичка, с крива вилица
изръчках си съдбата...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, пчеличке, ще те поканя на чай на Еверест!
  • Харесаха ми сравненията ти, Вал, особено "рогатото" -
    ако трябва прекопай с чаена лъжичка Хималаите, но намери пчелин, все някъде ще е оцеляла пчеличка - вземай я и обратно към медените дни.

    И при мен меда е кът, но ти пращам прегръдка, Вал!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...