Съдба вечна
882
0
0
Съдбата ни за двама е,
а ти си все тъй далеч,
далеч от мен и все се
питам в късен час,
кога ли ще се върнеш пак?!
А в очите сълзи,сълзи напират и
боли ли, боли.
Ти само си ела-сега, веднага
и мъката ми премахни,
моряко, страннико,
моя вечна любов!
Писмо в бутилка написах
и пратих ти аз,
а отговор никакъв, защо ли,
защо?!
Сега само знам едно и то е,
че любовта е вечна, дори и
отвъд смъртта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Сивкова Всички права запазени
