Съдба вечна

Съдбата ни за двама е,

а ти си все тъй далеч,

далеч от мен и все се

питам в късен час,

кога ли ще се върнеш пак?!

А в очите сълзи,сълзи напират и

боли ли, боли.

Ти само си ела-сега, веднага

и мъката ми премахни,

моряко, страннико,

моя вечна любов!

Писмо в бутилка написах

и пратих ти аз,

а отговор никакъв, защо ли,

защо?!

Сега само знам едно и то е,

че любовта е вечна, дори и

отвъд смъртта!