Съдбата е Избор
Все още чудя се дали
аз бях погалена от Господ,
дали Съдбата Той определи
или сама направих своя избор,
дали на дъното на чаша с кафе
житейски криволици Бог рисуваше,
а аз, отпила от горчивото си питие,
химери облачни във розово бленувах?
А времето редеше часове,
но... миг преди да изтекат, извиках:
Направих избора си, Боже! Моля те,
завинаги със длани ме закриляй!
Защото сладкото от устни две отпих,
макар умът да шепнеше "Боли те".
Тъй вкусен бе грехът ми, но реших -
допуснах го в сърцето си... Сгреших ли?
Дали съм сбъркала посока - кажи ми,
когато крачех по неравните си друми?
Но мисля - отговора знам и ето -
имам дом, дете и нежни мъжки длани.
Богата съм на много топлота,
защото
Сърцето своята Съдба избра си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
