Съдбата е Избор
Все още чудя се дали
аз бях погалена от Господ,
дали Съдбата Той определи
или сама направих своя избор,
дали на дъното на чаша с кафе
житейски криволици Бог рисуваше,
а аз, отпила от горчивото си питие,
химери облачни във розово бленувах?
А времето редеше часове,
но... миг преди да изтекат, извиках:
Направих избора си, Боже! Моля те,
завинаги със длани ме закриляй!
Защото сладкото от устни две отпих,
макар умът да шепнеше "Боли те".
Тъй вкусен бе грехът ми, но реших -
допуснах го в сърцето си... Сгреших ли?
Дали съм сбъркала посока - кажи ми,
когато крачех по неравните си друми?
Но мисля - отговора знам и ето -
имам дом, дете и нежни мъжки длани.
Богата съм на много топлота,
защото
Сърцето своята Съдба избра си!
© Петя Кръстева All rights reserved.
