NikoVat (Николай Ватев)
10 26
22.02.2016 г., 17:31 ч.

Съдбата И човека 

  Поезия » Бели стихове, Друга
1248 0 7

Разделихме се в двата
края на света -
аз в единия
а ти във другия

Отидохме на двата
полюса на земята-
аз в студения
а ти във топлия
... или обратното

Компасът ни сочи
винаги
с различни цветове

Цветове
осъдили на смърт
една душа
(или две)

...
Противен и кошмарен миг -
превърнал годините в мълчание
загърнал светлото сияние
потулил моя вик

Безкраен миг
мигът за покаяние

А папагалът в главата ми
повтаря моя стон
и с дразнещ глас крещи
крещи твоeто име
...

Страхувах се
че ще се примиря
търсейки малката утеха...
Човек в съдбата вярва
но съдбата – никога в човека

© Николай Ватев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • "Страхувах се
    че ще се примиря
    търсейки малката утеха..."
    Харесва ми!!!
  • Това ме прави дълбоко и безкрайно щастлив! Благодаря за споделеното усещане!
  • Красиво е, когато произведението подтикне на размисъл човека,..а твоето дълбоко ме замисли.
  • Харесва ми, че ти харесва!
  • Благодаря за коментара, Младене! Радвам се, че съм те подтикнал към размисъл.
    Анастасия, приемам уточнението, но също така бих искал да уточня, че по тази тема мненията са разнородни: според някои - ние определяме съдбата си, според други - съдбата определя нас. И всеки е прав, защото е въпрос на гледна точка

    Поздрави!
  • "Отидохме на двата полюса на земята...
    Компасът ни сочи винаги с различни цветове..."

    Интелектуална поезия, подтикваща към размисъл! Поздравление, Николай!
Предложения
: ??:??