Съдбата И човека
Разделихме се в двата
края на света -
аз в единия
а ти във другия
Отидохме на двата
полюса на земята-
аз в студения
а ти във топлия
... или обратното
Компасът ни сочи
винаги
с различни цветове
Цветове
осъдили на смърт
една душа
(или две)
...
Противен и кошмарен миг -
превърнал годините в мълчание
загърнал светлото сияние
потулил моя вик
Безкраен миг
мигът за покаяние
А папагалът в главата ми
повтаря моя стон
и с дразнещ глас крещи
крещи твоeто име
...
Страхувах се
че ще се примиря
търсейки малката утеха...
Човек в съдбата вярва
но съдбата – никога в човека
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Ватев Всички права запазени
