Съдбата на всяка слугиня...
Понякога се чудя как да те погледна право във очите
и смело да потъна в твоя огнен водопад,
без страх да следвам пътя на вълните,
да те помилвам, както блясъкът - смарагд...
Аз искам ти да ме съзреш - там, нейде сред тълпата,
макар да съм прислужница в басмен сукман,
макар да не приличам ни най-малко на жената
от твоя тъй любим класически роман...
И сутрин, щом притвориш своите ресници,
да се вглъбиш безбрежно в погледа ми кротък,
да те оплитам със усмивка в свойте плетеници,
да си играя с тебе, както скулптор - с восък...
Но твоите зеници са безмълвни господари,
а аз - слугиня в техния голям дворец
и, стъпвайки по пода, ехото ти пари,
превръщайки ме във страхлив беглец...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
Благодаря ви!
