Понякога се чудя как да те погледна право във очите
и смело да потъна в твоя огнен водопад,
без страх да следвам пътя на вълните,
да те помилвам, както блясъкът - смарагд...
Аз искам ти да ме съзреш - там, нейде сред тълпата,
макар да съм прислужница в басмен сукман,
макар да не приличам ни най-малко на жената
от твоя тъй любим класически роман...
И сутрин, щом притвориш своите ресници,
да се вглъбиш безбрежно в погледа ми кротък,
да те оплитам със усмивка в свойте плетеници,
да си играя с тебе, както скулптор - с восък... ...