Съдбата на всяка слугиня...
Понякога се чудя как да те погледна право във очите
и смело да потъна в твоя огнен водопад,
без страх да следвам пътя на вълните,
да те помилвам, както блясъкът - смарагд...
Аз искам ти да ме съзреш - там, нейде сред тълпата,
макар да съм прислужница в басмен сукман,
макар да не приличам ни най-малко на жената
от твоя тъй любим класически роман...
И сутрин, щом притвориш своите ресници,
да се вглъбиш безбрежно в погледа ми кротък,
да те оплитам със усмивка в свойте плетеници,
да си играя с тебе, както скулптор - с восък...
Но твоите зеници са безмълвни господари,
а аз - слугиня в техния голям дворец
и, стъпвайки по пода, ехото ти пари,
превръщайки ме във страхлив беглец...
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Благодаря ви!
