Съдбоносният пикник
Облякла спортен новичък екип,
не бих излязла с годеник на пикник,
защото нямам програмиращ чип,
а друг да ме командва аз не свикнах.
Покани ме Станой на теферич,
в Балкана имал дървена барака.
Не му отказах (можех ли?), но хич
не ме влече да ходя в пущинака.
Какво да гледам толкоз - все скали
и някой дуга кръвожадна мечка.
- Със тебе в този рай не сме били! -
възторжен годеникът мой ми рече.
Избрах пола - по-дългичка все пак,
а блузката - с буфан, небесно синя.
Аз знам, че токче на перфектен крак
стои добре, но и без него минах.
Обух си маратонки с крив ищах
и мислех що за фея аз ще бъда.
В колата тъжно-мълчалива бях
и исках песимизма да пропъдя.
Станойчо беше съсредоточен,
по радиото пееше Ивана.
Дори, когато гледаше към мен,
аз чувствах, че оставам неразбрана.
Какво пък - ще похапнем, а и секс
навярно за десерт ще ми предложи!
Не може да остави точно днес
без ласки той перфектната ми кожа.
Но годеникът спря в едно дере –
не ставало нагоре все с колата.
"Оттук нататък драка ще дере
ръцете ми!" - пустосвах си съдбата.
Багажника отвори наш Станой
и кошница с провизии извади.
"И одеяло взел е! Все пак той
не е забравил, че сме двама млади!"
Капелата си сложих, че пече
и финната ми кожа ще припламне.
След туй свекървата ще ми рече,
че родственият корен е незнаен.
Поведе ме по стръмен горски път,
а аз го следвах с яд и мълчаливо.
"Ще изтърпя, но само този път!" -
като козле се канех янатливо.
И точно в този миг се спънах аз
на камък, търколил се отвисоко.
Наддадох вик с писклив и тънък глас,
а раната оказа се дълбока.
- Ах, миличка, защо не гледаш ти? -
към мен се спусна бързо годеникът.
Очаквах ласки... Той опропасти
със тези думи всичко. Ала пикът
на моите тежнения дойде,
когато заяви ми, че съм сляпа.
Но спря се той и, отнемай къде,
подаде ми да стана мъжка лапа.
Изправих се с коляно и със нос
от удара разбити - с кръв течаща.
- Ще продължим ли? - Ама че въпрос!!!
Не виждаш ли? - и с лава в мен бучаща
нахвърлих му се с поглед разярен,
а той виновно клепаше, горкия.
- Така ще си останеш стар ерген! -
почти проклех го и яда не криех.
Бараката не стигнахме. Разбрал,
че пикникът ни днес ще се отложи,
той метна на земята одеяло
и мен да седна нежно ме положи.
Не близнах нищо. Аз, че съм инат
да разбере е нужно господина!
Работи той във месокомбинат
и конкурира татко по сланина.
А преходите в този пущинак
заместват тренировките му в зала.
Щом иска, нека идва сам и пак,
но аз любов не бих му вече дала.
Надолу беше трудно – като филм
с виновно осъзнали се герои.
Жених не стана "скъпият любим".
Сама "шофирам" в трудните завои.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И от мен една голяма усмивка, Таня!😍
-
Усмих
-
Влади, Ники, благодаря за милите коментари! С тях вие също ми подарихте усмивки!😍
-
Мери, усмихна ме!
Пиши и твори!💝💗❤ -
Пиша, Наде, пиша!🤗😘🌹
-
Просто си представих себе си в подобна ситуация, Марийче. И цял ден се смея, като се сетя. Пиши, миличка!
-
Хубаво ми е, като научавам, че съм ти подарила усмивка, дори нещо повече - че съм те "разсмяла с глас", Роси! 😍 Забавно ми е да творя тази поредица, затова продължавам със същия творчески ентусиазъм!🤗
-
Целта ти е изпълнена, Мари! Разсмя ме с глас! 🙂
-
От какво да те отпиша, Наденце, не разбрах? Но ти благодаря, че сложи в любими. А аз съм седнала и "мътя" следващата история в рими.🌹🤣
-
"... но хич не ме влече да ходя в пущинака."... Прибави и "пеенето" на Ивана, и ме отпиши.
-
Тони, толкова много ме зарадва с коментара си, мила! ❤️
Те, историите, някак сами се пишат - седна, започна отнякъде и разцъфтяват като цвете през май!🌹 (Хехехе! Пък аз мислех, че циганката, дето ме хвалеше е умряла!) 🤣🤣🤣
Скоро ще има и друга случка, обещавам!😍 -
Хареса ми Мария! Смях се от сърце!
"След туй свекървата ще ми рече,
че родственият корен е незнаен"
Хи, хи, хи, продйлжавай, чакам. -
Щом ти в харесала историята - на добро е, Ели, защото аз като автор съм си свършила работата. Благодаря ти, мила!🌹
-
Хубав стих! Не знам дали е за добро или зло, но много ми хареса стихът! 😄
-
Целта е да има усмивки, Жени! 😍
Радвам се, че отново си тук, благодаря ти!🌹
Младене, накара ме да се усмихна с твоя стихотворен коментар! 😄
Благодарна съм ти, защото всяка дума на похвала и поощрение ми дава нови творчески криле!🤗 -
Съчувствам на Станой, но не докрай.
Пропусна той девойката да люби.
А трябваше да не я води в рай,
а в ад да я засипе с ласки груби!
Чудесно е Мария! Пишеш много увлекателно. Все едно бях участник в злополучната екскурзия, но само виртуален, защото реалният би се възползвал ефективно от "Щом двама се карат, третият печели!" -
Абсолютно вярно, Мария "годеници много, женихи - малко" Усмихваш
-
Можеш, разбира се, Вики!😍Аз не се отъждествявам с героинята си, макар че действието върви като разказано от мен, защото е от първо лице. Но вече от лично наблюдение твърдя, че годениците са много, женихите са малко!🤣
-
Може ли да ти го открадна този годеник? Аз нямам проблем с гори и баири.
-
Това наистина ще се получи перфектно, продължавай така, а аз ще ти се радвам! Птегръщам те!
-
Това ще са самостоятелни епизоди с различни герои, но героинята ще разказва винаги от първо лице единствено число - така съм замислила този проект, Мини.😃
-
Пожелавам ти от сърце, сбъдване на начинанието, няма да пропусна , ще чакам продължението!
-
Поздравявам ви като първи читатели на третата хумористичната поетична история, от която очаквам да се роди цяла книга, Генек и Мини! Тя вече си има и работно заглавие.
Благодаря ви за постоянството, с което следите творчеството ми! -
Какво преживяване само, Мария, повдигна ми настроението в този мрачен ден, поздравявам те! Много развлекателен стих, насладих се! Жива и здрава бъди!
-
Приятно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
