Съдбовен зид
Съдбовен зид
Защурана в всемира те съглеждам -
бродяга с печал и жар устрелен...
Премръзнал ваеш сто мечти на ден,
а вечер ги загръщаш със надежда.
Замисляш ти стратегии опасни:
орисваш с непорочност всеки грях;
дамгосваш спомените черни с страх;
щурмуваш куп илюзии заразни...
Смиряваш с нежност тишината дива.
Съмненията сриваш с мощна власт.
Денят застива смаян, в ням захлас,
и взижда тихичко, съдбовно в нас,
копнеж, белязан с поднебесна страст –
пролука сребърна в стената сива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
