3.09.2014 г., 10:51

Съдбовна среща

2.1K 0 6

Съдбовна среща

 

Били сме много близки

в отминал наш живот.

Познах те по очите,

искрящи от любов.

Като ефирен шепот

дочувах глас познат,

дошъл през вековете

в моя днешен свят.

Изгубена във времето

и безброй съдби,

дочаках да те срещна

и всичко в мен гори.

Разказа ми за себе си

и своята страна,

за бисерните миди,

легенда за една жена.

Отлитаха минутите,

след тях и часовете,

при теб да ме оставят,

аз молех боговете.

От унеса събуди ме

видение чудато,

как с тебе се сбогуваме

в горещо, морско лято.

Зад нас рибарско селище

на малък палмов бряг

и лодки старовременни

пред своя воден бяг.

Изпращам те разплакана,

зове те, знам, дългът,

целуваш и детето ни,

затрогващ е мигът.

Стопиха се годините

и моят земен път,

тъжна чаках да се върнеш,

до последния си дъх.

Сега, когато си до мене,

не ме е страх от живота нов,

щастлива съм, че те намерих,

моя изгубена любов.

 

Радостина Ангелова-Тина

02/09/2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Дианжело Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Цветелина! Няма как да не познаем
    любовта от предишен живот. Дали е за добро или за зло,
    само изживяването и може да ни покаже. Благодаря
    ти, че проявяваш интерес към моята поезия,
    както и за прекрасните коментари Бъди щастлива!!
  • Много, много красиво!Действително душите от друг живот се срещат и се разпознават на мига!
  • Благодаря Никица!
  • харесах!
  • Благодаря за вниманието и добрите думи Стойна!
    Радвам се,че съм те докоснала с истинската история на
    моята любов,дар от Бога!Бъди благословена!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...