6.12.2007 г., 10:02

Съдия ще бъде Господ Бог

1.1K 0 25
Иззад прозорците е целият И свят
от мигове, които с теб измисли.
Но в него нямаш място ти -
сърцето си за кой ли път прочисти.

Една измислена, бленувана любов
я сгряваше във дълги, мрачни нощи.
Играч на дребно се оказа ти,
часовете и безсънни не заслужи.

На сигурно залагаш - да не си "Капо",
уреждаш още  срещи подир срещи...
от всичките избираш да са най- и по- ,
но къде остави Обичта гореща?

Не иска да те съди, но боли,
че я дари с безброй надежди
и палеше огньове до зори...
Да, угаси ги ти с лъжи зловещи.

Той, съдия, ще бъде Господ Бог.
И няма да е "връщане" напразно,
защото мисъл и дела щом са напук,
ще се обърнат срещу теб, навярно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Една измислена, бленувана любов
    я сгряваше във дълги, мрачни нощи.
    Играч на дребно се оказа ти,
    часовете и безсънни не заслужи.

    но къде остави Обичта гореща?

    Не иска да те съди, но боли,
    че я дари с безброй надежди
    и палеше огньове до зори...

    Ех.....
  • Ти както винаги си несръвнима! Адмирации!
  • ВЪРХОВНО Е. Една дума, но достатъчна...!!!!!!!
  • Петинко, знаеш какво чувствам, но веселата нотка РАЗВЕСЕЛЯВА, нали?
    Бъди винаги усмихната и нежна.
  • Петинка, стихът ти някак хваща за гърлото... Единствено прошка е нужна... за другото Бог си знае работата - така кажи на лирическата!
    Обичам размислящите стихове, като този!
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...