Съдия ще бъде Господ Бог
от мигове, които с теб измисли.
Но в него нямаш място ти -
сърцето си за кой ли път прочисти.
Една измислена, бленувана любов
я сгряваше във дълги, мрачни нощи.
Играч на дребно се оказа ти,
часовете и безсънни не заслужи.
На сигурно залагаш - да не си "Капо",
уреждаш още срещи подир срещи...
от всичките избираш да са най- и по- ,
но къде остави Обичта гореща?
Не иска да те съди, но боли,
че я дари с безброй надежди
и палеше огньове до зори...
Да, угаси ги ти с лъжи зловещи.
Той, съдия, ще бъде Господ Бог.
И няма да е "връщане" напразно,
защото мисъл и дела щом са напук,
ще се обърнат срещу теб, навярно...
© Петя Кръстева All rights reserved.

