15.04.2007 г., 21:15

Съдник

1K 0 0
Разярихме съдбата
с нашите капризи.
Прати ни призовка
да ни съди.
Играхме си с нея,
без да знаем
какъв е съдник...
Влязохме в съдебната зала
с адвокати под ръка.
Яростта бе моя,
а Сълзата твоя.
За последен път
един до друг
ние вървим...
Тя каза
своята присъда тежка:
"разделени до живот"
Осъдени бяхме завинаги
на самота - нашия затвор
!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...