Съдник

Apr 15, 2007, 9:15 PM

Poetry

720 0 0

Разярихме съдбата
с нашите капризи.
Прати ни призовка
да ни съди.
Играхме си с нея,
без да знаем
какъв е съдник...
Влязохме в съдебната зала
с адвокати под ръка.
Яростта бе моя,
а Сълзата твоя.
За последен път
един до друг
ние вървим...
Тя каза
своята присъда тежка:
"разделени до живот"
Осъдени бяхме завинаги
на самота - нашия затвор!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Съдник

Свързани произведения

Comments

Random works