Съдник

15 апр. 2007 г., 21:15

Поэзия

781 0 0

Разярихме съдбата
с нашите капризи.
Прати ни призовка
да ни съди.
Играхме си с нея,
без да знаем
какъв е съдник...
Влязохме в съдебната зала
с адвокати под ръка.
Яростта бе моя,
а Сълзата твоя.
За последен път
един до друг
ние вървим...
Тя каза
своята присъда тежка:
"разделени до живот"
Осъдени бяхме завинаги
на самота - нашия затвор!

Съдник

Свързани произведения

Комментарии

Предложения