24.02.2017 г., 15:18

Съединение

712 2 0

Тя:
Повяхва цветето във мен
щом слънцето във теб се скрие.
Пресъхва влажният ми ден
и моли се да те открие.

 

Намеря ли те, блясват капки.
Преливат в многоцветен цвят.
Вода и огън във прекрасни краски.
В един неземно земен свят.

 

Той:
Мисълта за тебе е милувка
и музика в гърдите ми звучи.
Нуждая се от твоята целувка,
вълшебството е в нашите очи.

 

Така чудесни сме във любовта!
Съединяваме се със души, тела... 
Един през друг обичаме света!
Благодарим и цъфтим - като цветя :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Съавтор съм (Той)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....