Съхранен
Бурята отдавна бе преминала,
изплакала до капка своя дъжд,
а улицата - мокра, неизстинала,
си криеше под сивия паваж
последните търкулнати сълзи.
Тя в своите гърди ги съхрани.
Небето бе съвсем порозовяло,
след бурята пречистено изгря.
То целия си блясък бе раздало,
но даде му дъждът една дъга.
Небето я ухажваше с звезди
и спомен на невинност съхрани...
След бурята от нашите неволи
ти просто си отиваш като дъжд
и чувам само тихо да говориш:
"Забравя се и най-добрият мъж!".
Но как ще си отидеш плах и тих,
след като в моя стих те съхраних!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
Как да ги забравиш тези...запаметените със стихове,нали...Прекрасно...Много си мъдра!
