Mar 21, 2008, 10:28 AM

Съхранен

Poetry » Love

1.1K 0 17

Бурята отдавна бе преминала,
изплакала до капка своя дъжд,
а улицата - мокра, неизстинала,
си криеше под сивия паваж
последните търкулнати сълзи.
Тя в своите гърди ги съхрани.

Небето бе съвсем порозовяло,
след бурята пречистено изгря.
То целия си блясък бе раздало,
но даде му дъждът една дъга.
Небето я ухажваше с звезди
и спомен на невинност съхрани...

След бурята от нашите неволи
ти просто си отиваш като дъжд
и чувам само тихо да говориш:
"Забравя се и най-добрият мъж!".
Но как ще си отидеш плах и тих,
след като в моя стих те съхраних!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natiii (Наташа Басарова)

Прекрасен стих!Прегръдки,Васе!

2008-03-23T09:14:15+02:00
sisi.7.7 (Силвена Петкова)

Господи колко красиво...Невероятно пишеш мила Васе.
Честно казано първата ми работа като вляза в сайта е да видя дали имаш ново стихче защото чета винаги всичко с удоволствие.Заслужаваш награда за цялостно творчество и защо не се замислиш за издаване на стихозбирка ако вече не си...
Поздравявам те отново и целувки.

2008-03-22T19:35:27+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Много хубаво!!!

2008-03-22T13:58:09+02:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

Как да ги забравиш тези...запаметените със стихове,нали...Прекрасно...Много си мъдра!

2008-03-21T20:06:10+02:00
пинда.св (Стоян Владов)

Хубаво,много,хубаво.Ама и хубав номер си му сдкроила като си го увековечила.

2008-03-21T20:01:21+02:00