Бурята отдавна бе преминала,
изплакала до капка своя дъжд,
а улицата - мокра, неизстинала,
си криеше под сивия паваж
последните търкулнати сълзи.
Тя в своите гърди ги съхрани.
Небето бе съвсем порозовяло,
след бурята пречистено изгря.
То целия си блясък бе раздало,
но даде му дъждът една дъга.
Небето я ухажваше с звезди
и спомен на невинност съхрани... ...