Ранихме се…!
О, две строшихме стъклениците.
Създададохме си привидения,
от земни спомени...
Безжалостно ни стана и безветрено…
Заляхме се с океан от безхаберие,
и горди се понесохме над времето…
Нахранихме злодеите,
а себе си - принесохме.
© Аспарух Любенов Всички права запазени