myworld (Аз)
284 845
17.12.2013 г., 22:47 ч.

Съживи в душата ми детето 

  Поезия
462 0 10

Политнах със рояк от птици. Разперих си така крилете.
На земята все съм ничий. Само крача по едни павета.

 

Навярно е такъв простора. Летя си, за да падна долу.
И с предатели сега се боря. Тъй винаги оставам соло.

 

Пък тайничко минавам моста. През различните във Бог планети.
А ножът им е хладен, остър. Най-ценното от мен отнема.

 

Виж, пътища напред отворих. Аз вече съм летец-любител.
И нося се със чудна скорост. Към вечната в съня обител.

 

Политнах със рояк от птици. Разперих си така крилете.
Ти, без дъх, ме днес обичай. Съживи в душата ми детето!

© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Велико! Могъщи изразни средства вплетени в дълбока тема! Браво!
  • Благодаря ти, М. Да, започват да се държат като деца, защото те(децата) са най-чистите и невинни същества, каквато е и любовта-чиста и невинна!
  • Да бъде, Васил!Замисли ме стиха ти и се сетих, че хората когато са влюбени започват да се държат като деца в най-добрия смисъл
  • Благодаря ти!
  • !!!!
  • Така е! Поздрав и на теб! Благодаря ти!
  • Във всеки спи дете. И, ако се намери кой да го събуди - пиши го щастливец!
    Поздрав, Васил!
  • Благодаря ви, Санвали и Светла! Светъл ден ви желая!
  • !!!
  • Дано я съживи! Поздрав, Васил!
Предложения
: ??:??