Съживи в душата ми детето
Политнах със рояк от птици. Разперих си така крилете.
На земята все съм ничий. Само крача по едни павета.
Навярно е такъв простора. Летя си, за да падна долу.
И с предатели сега се боря. Тъй винаги оставам соло.
Пък тайничко минавам моста. През различните във Бог планети.
А ножът им е хладен, остър. Най-ценното от мен отнема.
Виж, пътища напред отворих. Аз вече съм летец-любител.
И нося се със чудна скорост. Към вечната в съня обител.
Политнах със рояк от птици. Разперих си така крилете.
Ти, без дъх, ме днес обичай. Съживи в душата ми детето!
© Аз All rights reserved.
