Набъбна, запулсира и преля.
Търкулна се надолу и засвети.
Във крайчето на устните ми спря
и после скри се в топлите ми шепи.
И стиснах клепки. С кърпичка изтрих
по кожата ми дирята – от нея.
Сбогувах се с последната сълза – за теб.
И днес се уча отново да се смея.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени