Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2728
3.03.2018 г., 22:28 ч.  

Монолог на сълзата 

  Поезия » Друга
724 12 13

Рисувам често по тавана Бог

с молба да ме попие. Не откликва.
Под погледа му неприкрит и строг
намирам повод винаги да бликна —

явявам се в окото на слепец

след хиляди надежди да прогледне,
по-пареща от нажежена пещ,
от морската утайка по-солена;

по спомените от албума стар;
детето, че ожулило коляно;
в душата на бездушния гробар,
която скотски чупи се в замяна...

 

Потребна съм. За радост или не,
зачената в човешката ти клетка,
а пътят ми за теб е отреден –
от първа глътка въздух чак до сетна.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??