Пролях сълза. И не една.
На брега на морето,
където среща си дават мечтите.
Където вятърът нежно гали вълните,
а морето докосва плахо звездите.
Пролях сълза. И не една.
За отминалото лято,
за нежната милувка във нощта,
която така и не получих,
за лунната пътека,
по която не вървяхме,
и за блясъка в очите,
който така и не видях.
Пролях сълза. И не една.
За липсващите ни следи
в изстиващия пясък,
за слънчевия лъч,
пробождащ двете ни сърца
и за усмивката на малката вълна.
Пролях сълза. И не една.
Ще ги попиеш ли със малко топлина?
© Румяна Всички права запазени