Сълза
Една сълза по скулите търкулна
соленото на трудния живот.
Безсмислено от нищото се втурна,
запазила горчивото в амок.
По нишките преплетени изкусно
разля роса, родена след тъга.
Тя, тежка бе, но тихичко се спусна
в дълбокото. Превърна се в съдба.
Различна, укротила ветровете,
око на буря, късче тишина,
страха надмогна, счупи ледовете
и сгуши се на топло в любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
