Прекрасна искрица, изпълнена с болка
и цял един свят, притворен във кристал
колко надежди, мечтания колко
и всичко потъва в стенания, жал.
Малка отломка от сърцето студено,
превърнато в камък от толкоз тъга,
ледено зрънце по лицето сломено
чертае със мъка бразда след бразда.
Претворена във бисер тази капка красива
се къпе в искрящ сноп светлина
и сякаш всичката болка попива
тази малка и пурпурно нежна сълза.