Прекрасна искрица, изпълнена с болка
и цял един свят, притворен във кристал
колко надежди, мечтания колко
и всичко потъва в стенания, жал.
Малка отломка от сърцето студено,
превърнато в камък от толкоз тъга,
ледено зрънце по лицето сломено
чертае със мъка бразда след бразда.
Претворена във бисер тази капка красива
се къпе в искрящ сноп светлина
и сякаш всичката болка попива
тази малка и пурпурно нежна сълза.
© Стела Христова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
