21.04.2009 г., 12:46

Сълза

853 0 5

"Сълза"

Във душата си видях сълзичка,
малка колкото една троха,
и се запитах щом е толкова мъничка,
откъде тогава се роди страха?

Имах толкова въпроси,
чийто отговори и до днес не знам,
като странник, който вечно проси,
исках да изпрося мястото си там...

Но затворени са и до днес вратите,
водещи до най-красивата за мен душа,
трудно се оказва, скривайки сълзите,
да погледнеш през листенце,
капчица безмерна светлина.

Във душата си видях сълзичка,
малка колкото една троха,
и се запитах щом е толкова мъничка,
как тогава е попила цял солен поток тъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!
  • Невероятно!

    Във душата си видях сълзичка,
    малка колкото една троха,
    и се запитах щом е толкова мъничка,
    как тогава е попила цял солен поток тъга!
  • Много нежно стихотворение, като сълза...
  • хубаво е...
  • стихотворението ти е хубаво, Симонче и е изпълнено добре но може би умалителните "сълзичка" и "мъничка", и отделно "троха" някакси не звучат стилово добре, когато става въпрос за любовна поезия повече отиват на детско стихче
    надявам се не се сърдиш на съвета ми
    поздравявам те за хубавото стихотворение

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...