Apr 21, 2009, 12:46 PM

Сълза

  Poetry » Love
852 0 5

"Сълза"

Във душата си видях сълзичка,
малка колкото една троха,
и се запитах щом е толкова мъничка,
откъде тогава се роди страха?

Имах толкова въпроси,
чийто отговори и до днес не знам,
като странник, който вечно проси,
исках да изпрося мястото си там...

Но затворени са и до днес вратите,
водещи до най-красивата за мен душа,
трудно се оказва, скривайки сълзите,
да погледнеш през листенце,
капчица безмерна светлина.

Във душата си видях сълзичка,
малка колкото една троха,
и се запитах щом е толкова мъничка,
как тогава е попила цял солен поток тъга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих!
  • Невероятно!

    Във душата си видях сълзичка,
    малка колкото една троха,
    и се запитах щом е толкова мъничка,
    как тогава е попила цял солен поток тъга!
  • Много нежно стихотворение, като сълза...
  • хубаво е...
  • стихотворението ти е хубаво, Симонче и е изпълнено добре но може би умалителните "сълзичка" и "мъничка", и отделно "троха" някакси не звучат стилово добре, когато става въпрос за любовна поезия повече отиват на детско стихче
    надявам се не се сърдиш на съвета ми
    поздравявам те за хубавото стихотворение

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...