31.01.2012 г., 16:29

Сълза

973 0 1

 

 

Онази сила на живота, която тласка към летеж,

 понякога завърта те в голгота и губиш светлия копнеж.

 Душата тлее като въглен и мъчи се да изгори,

 но има място на земята, което тялото държи.

Не спи... Копней и мисли си, че може би живей, не пей.

С ръце притискаш себе си в стената и мъчиш се да я рушиш,

но всъщност търсиш свободата, която кара те да полетиш.

 И пак не спиш, потънал в сън.

 А някъде зад блясъците на лъжите вън,

 през леденото бялото стъкло поглежда те едно око.

 Съдбата гледа те смирена и може би от глупостта ти е уморена,

 и може би от безразличието ти е сломена,

 но все още е с теб.

Като парченце лед топи се топлото сърце,

кръвта във вените тече и мислиш си, че всичко е добре...

Но, не!

 Не е картината това,

 а само фарс, една игра.

 В която ти си мъничка пионка,

 захвърлена от някой маратонка.

Оплиташ се във мислите си сам,

и някъде заровил своя срам,

отпиваш пак от черната отрова,

но туй не стига - искаш нова.

Лицето на живота ти се смее

 и гледа те как в пламъци живееш,

 но нямо е  за твоя  бяс  и чака грешния ти час.

 Минутата, в която ще забравиш

 в какво си вярвал и обичал,

от какво си бягал и какво в ума си всеки ден си слагал.

 Как думите добри си сричал

и от изкушенията си се отричал.

 Тогаз  ще прихне да се смее

 напук и грозно ще звучи

- със пръст навярно ще те  сочи,

 говорейки за твоите мечти.

 А те  ще бъдат само сенки,

 изхвърлени  намачкани палта,

 с които някога си се обличал и търсил си под камък  любовта.

 А тя ще бъде само във съня ти и може би ще бъде с теб добра,

 но щом отвориш пак очите, пред теб ще бъде самота.

И плюейки към нищото, което те очаква,

 ще търсиш малко светлина, която да те води в мрака,

като светулчена изплакана сълза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е силно !Дълбоко преживяно и съкровено ,истинско!Поздравления!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...