21.03.2010 г., 18:51

Сълза на утро...

940 0 11

Сред твоите жита съм нежен цвят.
Синчец залутан в зноя им се сгушва.
Под небесата ти съм в полет пак...
Със вятъра врабче към теб се люшва.
*

Във моя изгрев си дочакан лъч.
Сълза на утро по цвета се стича...

Изпратен ми от Бог сънуван Мъж.
На който шепна своето... Обичам те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много хубавко стихче...нежно, топло...6!
  • Благодаря ти, Плами! Радваш ме. До нови срещи!
    Поздрав и за теб!
  • Красив проникновен стих! Поздрав!
  • Скъпа Белла, радвам се на посещенията ти, но искам да отбележа нещо, което със сигурност не знаеш: стиховете, които пиша - са моята душа, а душата ми - Храм. Мой си, такъв, какъвто сама съм си го изградила. И много държа в него да се влиза тихо...
    http://lucypoetry.blogspot.com/2010/03/blog-post_22.html
    ---
    Щастлива е, въпреки болката...
    Благодаря ти, Приятелю! Нека е най-щастливата пролет за теб!
    ---
    Удоволствието е мое, Доче! Благодаря ти! Честита пролет, мила!
  • "Сълза на утро по цвета се стича..."

    !!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...