Сълза на върха на четката
Иконата ти, майсторе, заплака.
Заплака с най-човешките сълзи.
И цяла тя е земната ти мъка.
И цялата е горест и тъга.
По пръстите ти плъзва с ярост тремор.
По пръстите ти стене тежко здрач.
А мракът в тебе яростно очаква
да паднеш на коле́не, да кърви…
душата ти. Единствена и гола,
кънти с отчаян и болезнен стон
една любов по тънките ти четки –
разплакана, красива… Гневен щрих
на всичко, дето повод е за свещи,
на всичко, дето в багрите гори.
Елей за нелечимите ти рани
или отровата по ръб на нож.
… иконата, художнико, заплака.
Сълзата ѝ – присъда и възторг –
ще те спасява всеки път, защото
боли талантът ти… като любов.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
