Dec 5, 2023, 4:06 AM

Сълза на върха на четката 

  Poetry » White poetry
1420 16 20

Иконата ти, майсторе, заплака.

Заплака с най-човешките сълзи.

И цяла тя е земната ти мъка.

И цялата е горест и тъга.

 

По пръстите ти плъзва с ярост тремор.

По пръстите ти стене тежко здрач.

А мракът в тебе яростно очаква

да паднеш на коле́не, да кърви…

 

душата ти. Единствена и гола,

кънти с отчаян и болезнен стон

една любов по тънките ти четки –

разплакана, красива… Гневен щрих

 

на всичко, дето повод е за свещи,

на всичко, дето в багрите гори.

Елей за нелечимите ти рани

или отровата по ръб на нож.

 

… иконата, художнико, заплака.

Сълзата ѝ – присъда и възторг –

ще те спасява всеки път, защото

боли талантът ти… като любов.

 

Жени Иванова

© Jasmin All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много благодаря, не съм си и помисляла, че някой ще спре при този отминал вече стих : )
  • Изпипано, обмислено, много образно и истински изживяно! Поздравления!
  • Лина, много ти благодаря! радвам се, че си била тук, точно при този стих! Имай светли празници!
  • Браво, Жени!!!
  • Бени, благодаря ти и тук! Зарадва ме!
  • Прекрасно е, Жени!
  • Ники, честит имен ден, приятелю! Бъди здрав!

    Мария, благодаря ти за тези думи. Означават много, когато са казани от автор като теб!
  • Наслада си за сетивата, Жени!
    Разкош!
  • Жени, възторжено те поздравявам!😍 Не го правя често за бели стихове, но ти наистина заслужаваш! Основанията за аплодисментите ми, които не чуваш, са вече казани от Майстора, а аз ще допълня само, че възхищението ми започна още от заглавието.
    Браво, миличка! Разбира се, аз също слагам произведенеието ти в "Любими"!💖
  • Благодаря ти, че спря и при мен, Доче!
  • Видях сълзата... Усетих горчивото... Благодаря.
  • ИнаКалина, благодаря.

    Георги, благодаря ти от сърце, защото знам, че предпочиташ класическия стих!

    Маргарита, радвам се да те видя.

    Васко, акцентирах върху таланта, който сам по себе си е любов. Много ти благодаря.

    Наде, казано от теб... означава много!

    sirDIMITRI (Д. Сираков),

    г-н Тенев, за мен е чест. Благодарна съм за този анализ. За всичко, което сте обхванали в коментара си. Научила съм много от Вас. Едно мога да кажа... белите стихове са значително по-трудни от класическите, защото няма опората на римната двойка. Неволните грешки са непредвидими и съвсем очаквани, особено, когато основно пишеш класически стих... Благодаря и за звездата, зарадвахте ме!

    Езерна лейди, много ти благодаря!

    Благодаря на онези, които прецениха, че този бял стих заслужава "Любими".
  • Бижу, Жени.
  • Белите стихове са рядкост. Не само в тоя сайт.
    Безупречен петостъпен ямб. Правилото на алтернанса е спазено безкомпромисно. Добър баланс между динамика и образност. Горящи багри, болезнени стонове, яростно очакване, тремор, гневни щрихи, присъда и възторг. Сякаш динамиката отстъпва. Глаголите са по-малко, но в градация – кърви, кънти, гори, боли. Трите повторения "И цялата", "по пръстите", " на всичко, дето" са съзнателно търсен ефект, разбира се и връщането към плачещата икона във финалната строфа, за разлика от асонансите и трансстрофичните рими, които са случайни попадения. Един хубав бял стих е за предпочитане пред класически с бедни рими, защото в първия случай авторът постига целта си, а във втория не успява. Заради небрежност или неумение. Каквато и да е причината, подценява читателите си.
  • "Сълза на върха на четката"
  • Разкош!
  • Любовта винаги боли, Жени!
    А думите, които намираш, са винаги изящни до съвършенство! ()
  • Ехааа!
  • Много силен стих, Жени, а финалният куплет е ореолът на стихотворението.
    Поздравявам те.
  • Много ми хареса, Жени!
Random works
: ??:??