8.05.2011 г., 22:13 ч.
Сълза от кошута
Сълза от кошута
С Месеца осъмнах. Очите ми избоде.
Изгревът запаса поясче червено.
Лалето, с листенца, Небето прободе.
Момина сълзица, под асма, застена.
Щъркели, в гнездото, пак на стан потракват.
Тъкат пеленките за Новото Светло.
Овцете проблейват, агнета проплакват.
Гоненица почват Котката и Псето.
Лястовици, плахо, къпят си гърдите.
Воайор, Кълвачът даже е притихнал.
Във цвета на вишня Вкусното е скрито.
С кремък и огниво пак лулица кихна.
Халище и Губер на поляна греят.
Козлета катерят палаво стрехата.
Люлякът, във бяло, фустанел ветрее.
Салматарки везат семенца в браздата.
Руйна, под букака, студена водица.
Облаче, над нея, среса си косата.
Все за нещо плаче невеста - лозница.
С либе гурбетчия - пуста одаята...
Мъглите напридат пухкави къдели.
Борът ги занича изпод гъсти вежди.
Върби, край реката, в помен са се свели.
Брезите треперят от Южняка нежен.
Слънце, на дерменя, Времето насмила,
чака Месечина пафти да накипри,
пиявици-вежди и косите-свила,
с открадната китка хорото да дипли.
С тая Радост, Боже, искам да си ида!
В пазвата я кътам Днес и до Амина!
Даже и Отгоре, знам, че ще я видя:
Сълза от Кошута... Там... Върху Пелина...
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ти си истински живописец на словото, Зем! Сякаш гледах пейзажа и слушах народна песен... толкова български, прекрасен стих!
-
Разкош,толкова жива и пъстра картина си нарисувал с думи,Краси!Благодаря ти за красотата!
-
Видях с твоите очи тази картина.....Благодаря ти!
-
Красив стих!
-
Хубава пролет, Земеделец!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
много, много ме трогнаха вашите думи.
Рано разбрах, Светът ми си отива - тати почина, а аз чаках син... Всичките си роднини изпратих "под мешишчике", на "Гробето...
Иронията е че в тази местност имам амен-амен 5 декара...
Знаете ли как се прелива умряло?! Капка по капка...
Как се чувствам?! Що съм тъжен?!
Щото се усещам като каменоделеца изсякъл Омуртаговата колона:
"Човек и добре да живее - си отива и друг се ражда.Остава сътвореното от него."
Само дето се помни името на Хана, а каменоделеца даже и не знаем кой е...Ей така се чувствам...
Буква по буква и стих по стих запечатвам Красота в кехлибар - да свети! Правя Паметник на нещо дето няма да се върне...А! И още нещо:
Открих нещо светличко тук, опивам се да му отговоря с най-доброто от себе си, а се намират хора и това да омаскарят... АЗ НЯМАМ НУЖДА ОТ РЕКЛАМА!
Е, ще изпия един кескин тютюнец, а вие бъдете живи и зрави!
Ваш: Зем.