Сълза от кошута
Сълза от кошута
С Месеца осъмнах. Очите ми избоде.
Изгревът запаса поясче червено.
Лалето, с листенца, Небето прободе.
Момина сълзица, под асма, застена.
Щъркели, в гнездото, пак на стан потракват.
Тъкат пеленките за Новото Светло.
Овцете проблейват, агнета проплакват.
Гоненица почват Котката и Псето.
Лястовици, плахо, къпят си гърдите.
Воайор, Кълвачът даже е притихнал.
Във цвета на вишня Вкусното е скрито.
С кремък и огниво пак лулица кихна.
Халище и Губер на поляна греят.
Козлета катерят палаво стрехата.
Люлякът, във бяло, фустанел ветрее.
Салматарки везат семенца в браздата.
Руйна, под букака, студена водица.
Облаче, над нея, среса си косата.
Все за нещо плаче невеста - лозница.
С либе гурбетчия - пуста одаята...
Мъглите напридат пухкави къдели.
Борът ги занича изпод гъсти вежди.
Върби, край реката, в помен са се свели.
Брезите треперят от Южняка нежен.
Слънце, на дерменя, Времето насмила,
чака Месечина пафти да накипри,
пиявици-вежди и косите-свила,
с открадната китка хорото да дипли.
С тая Радост, Боже, искам да си ида!
В пазвата я кътам Днес и до Амина!
Даже и Отгоре, знам, че ще я видя:
Сълза от Кошута... Там... Върху Пелина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
