Сълза отредена
Една сълза се стече в морето,
там, със зародиша...
там, където виждаш небето,
синьо, като морето.
Прости ми за да продължа,
опрости, за да живея.
С усмивка на лице да посрещна,
любов, която ми е отредена.
Искам да бъда себе си, в този проход,
след много горести и падения,
за да знам, че съм жива,
със сълза отредена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени
