Сълза под крило
на Александър
Дъщеря ти ще изплаче смъртта ми.
И сълза под крило ще си свие,
да я топли в онези мълчания –
между стъпки на мъртви и живи...
После свещ ще запали. По мръкнало
пак до теб ще приседне, трепереща.
Ще поплачете двамата в тъмното,
а на мен ще ухаят фенерите...
И тогава ще писнат прозорците,
ненамерили моите длани. ...