Ще вляза през портите в тъжната крепост,
следи ще разровя, ще плюя прахта,
дихание нежно в признание с трепет
ще търся с поредните болки в плътта.
Ще взема сълза, в балон ще я сложа,
прозрачно да грее с кристална тъга,
мечтите утаечни в съд ще положа,
ще пазя сълзата от дявол с рога.
Ще вдигна колони, кристални чертози,
ще търся изгубен в пустинята път,
разбил до полуда измамни залози,
прегради ще сложа пред пагубен съд.
Обрекъл душата на скръб и проклятие,
прекрачил в покои с отровни стени,
ще пазя сълзата за ново разпятие,
отрекъл от себе си грях и вини.
© Димитър Станчев Всички права запазени
Усмивки от УсмивКата!