Сълзата е сълза
Сълзата е сълза
Изпуснах тишината
през клоните на спомени.
Изгубени дървета,
затворени в душата си,
мъничка луна.
Какво ли е съдба?
Преди да се събудиш.
Преди да осъзнаеш
изгубеното минало.
Времето тече
преди да го избутаме,
преди да се престорим,
че отвъд нас ни няма.
Всичко се връща,
превърта се през утрото,
запява като славей.
Любовта си е любов,
сълзата е сълза,
но всяко преживяно
слънцестишане
напомня, че пулсът ни
в сърцето на вселената
пуска корен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
