6.04.2010 г., 19:07

Сълзата на магьосника

802 0 3

Когато луната му свети с чешитска усмивка,

когато звездите в душата му ледено звънкат,

сеща се на плътта за виолената извивка,

разкриват се тайни и светът е с хастара навънка.

 

Ръцете му са изцапани с боички среднощни.

Сънища прави, да кацат по хорските просеки.

Светът илюзорен става по-силен, по-мощен.

Навън разцъфтяло, а с бели коси е магьосникът...

 

Икона е станал, де хората се оплакват.

Любовта си рисува лунена, светла и белоръка.

Резки щтрихи... Гравюра... Сто години очакване...

Иконата се разплаквала от разлъките...

 

Кодът в картина... Там се изгубва и Тайната...

Мъчи се да остане не само среднощна роса.

Смяташ, че твоите неприятности крайни са,

но на разсъмване, изтрий от картината илюзорна сълза...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...