ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
Apr 6, 2010, 7:07 PM

Сълзата на магьосника 

  Poetry » Phylosophy
588 0 3

Когато луната му свети с чешитска усмивка,

когато звездите в душата му ледено звънкат,

сеща се на плътта за виолената извивка,

разкриват се тайни и светът е с хастара навънка.

 

Ръцете му са изцапани с боички среднощни.

Сънища прави, да кацат по хорските просеки.

Светът илюзорен става по-силен, по-мощен.

Навън разцъфтяло, а с бели коси е магьосникът...

 

Икона е станал, де хората се оплакват.

Любовта си рисува лунена, светла и белоръка.

Резки щтрихи... Гравюра... Сто години очакване...

Иконата се разплаквала от разлъките...

 

Кодът в картина... Там се изгубва и Тайната...

Мъчи се да остане не само среднощна роса.

Смяташ, че твоите неприятности крайни са,

но на разсъмване, изтрий от картината илюзорна сълза...

 

 

 

 

 

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??