11.11.2010 г., 10:01

Сълзи

980 0 3

 за изгубената вяра бъдеще съществува

 макар че живее тя във хармония със мрака

 скръбта е разобличена от луната

 ала тя студено свети в мрака.

 

 

 мистериозен знак ме отдалечава...

 от пътя за тъмната и мълчалива нощ

 която в далечината се разпръсква  

на пукнатини от ослепителен свят от любов

 

 сънят се прокрадва в заните тайно

 за да отмъсти за тайно проляти сълзи

 в мрака пътува измислена колесница

 с цел да ни прилъже да не спим

 и да накара сълзите отново да потекат

 дори боговете са безсилни и не чуват

 зова ни отправен към небето…

 сълзите които горят в нас ни променят изцяло

 и някой ден коварно и небето ще подлъже да изгори

 а денят да зарони сълзи

 тук се раждаме но и тук се проваляме

 във свят желаещ любов но опръскан с кръв

 но подлостта на земята не бива да ни плаши

 съдбата иска да ù вярваме 

за реванш на всички дни 

в които са проляни сълзи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Юруков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...