за изгубената вяра бъдеще съществува
макар че живее тя във хармония със мрака
скръбта е разобличена от луната
ала тя студено свети в мрака.
мистериозен знак ме отдалечава...
от пътя за тъмната и мълчалива нощ
която в далечината се разпръсква
на пукнатини от ослепителен свят от любов
сънят се прокрадва в заните тайно
за да отмъсти за тайно проляти сълзи
в мрака пътува измислена колесница
с цел да ни прилъже да не спим
и да накара сълзите отново да потекат
дори боговете са безсилни и не чуват
зова ни отправен към небето…
сълзите които горят в нас ни променят изцяло
и някой ден коварно и небето ще подлъже да изгори
а денят да зарони сълзи
тук се раждаме но и тук се проваляме
във свят желаещ любов но опръскан с кръв
но подлостта на земята не бива да ни плаши
съдбата иска да ù вярваме
за реванш на всички дни
в които са проляни сълзи
© Васил Юруков All rights reserved.