С бездумни дихания
в безименен град
плачат сълзи.
В откъснати блянове,
кръстени в пир,
плачат сълзи.
Раздирани гримове
мият мъртвешки,
скръбни сълзи.
От теб до небето,
през мен - откъде ли не
плачат сълзи.
© Окиотс Всички права запазени