6.12.2017 г., 0:37 ч.

Сълзи 

  Поезия » Любовна
374 0 1

В нощта сияят звездите,

грее чудна луна,

ала кога ли ще изчезнат сълзите,

що притаих в моята душа?

 

Споменът за теб се губи,

а бе ми тъй драг и мил,

помня светлина, ала и думи груби,

що в сърце съм скрил...

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нормално. Не се натъжавай заради нормалните неща. Радвай се, до като са нормални! Поздрав!
Предложения
: ??:??