Сълзи
В нощта сияят звездите,
грее чудна луна,
ала кога ли ще изчезнат сълзите,
що притаих в моята душа?
Споменът за теб се губи,
а бе ми тъй драг и мил,
помня светлина, ала и думи груби,
що в сърце съм скрил...
© Георги All rights reserved.
Dec 6, 2017, 12:37 AM
Comments
Comments
-
Нормално. Не се натъжавай заради нормалните неща. Радвай се, до като са нормални! Поздрав!
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
