Сълзи
В нощта сияят звездите,
грее чудна луна,
ала кога ли ще изчезнат сълзите,
що притаих в моята душа?
Споменът за теб се губи,
а бе ми тъй драг и мил,
помня светлина, ала и думи груби,
що в сърце съм скрил...
© Георги All rights reserved.
Dec 6, 2017, 12:37 AM
Comments
Comments
-
Нормално. Не се натъжавай заради нормалните неща. Радвай се, до като са нормални! Поздрав!
Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
