Живеем, тичаме към нещо си,
наречено от нас комфорт.
А всъщност тичаме към пропасти
на глупост, алчност и похот.
Това ли щастие наричаме?
Да дишаме за скотска сласт.
Забравихме да се обичаме,
над себе си да сме във власт.
И някак тъжно е да гледаш как
изтича времето през теб
и неусетили сърцето, пак
да плачем със сълзи от лед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация