2.01.2021 г., 12:54 ч.  

Сълзи след стогодишен сън 

  Поезия » Любовна
623 4 13

СЪЛЗИ СЛЕД СТОГОДИШЕН СЪН

 

Невидим ли ще дойдеш пак,

когато спя да ме целунеш?

Осъмва утрото във сняг,

попило нежността ти лунна.

 

Ти може би не си разбрал,

че на заспала се престорих.

Потъвах в топлия ти шал.

Но не посмях да проговоря.

 

И този миг тъй съкровен,

назад едва ли ще се върне.

Достатъчно, че беше с мен

в съня ми и че те прегърнах.

 

И утре, ако позволиш,

ще те очаквам пак, любими

със две сълзи да ме спасиш.

Защото са неповторими.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??