Сълзи след стогодишен сън

2.01.2021 г., 12:54 ч. 2021-01-02T18:20:41+02:00

Поезия » Любовна

972 4 13

Невидим ли ще дойдеш пак,
когато спя – да ме целунеш?
Осъмва утрото във сняг,
попило нежността ти лунна.
Ти може би не си разбрал,
че на заспала се престорих.
Потъвах в топлия ти шал.
Но не посмях да проговоря.
И този миг – тъй съкровен,
назад едва ли ще се върне.
Достатъчно, че беше с мен –
в съня ми – и че те прегърнах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сълзи след стогодишен сън

Искате да прочетете повече?

Предложения