2 янв. 2021 г., 12:54  

Сълзи след стогодишен сън 

  Поэзия » Любовная
843 4 13

СЪЛЗИ СЛЕД СТОГОДИШЕН СЪН

 

Невидим ли ще дойдеш пак,

когато спя да ме целунеш?

Осъмва утрото във сняг,

попило нежността ти лунна.

 

Ти може би не си разбрал,

че на заспала се престорих.

Потъвах в топлия ти шал.

Но не посмях да проговоря.

 

И този миг тъй съкровен,

назад едва ли ще се върне.

Достатъчно, че беше с мен

в съня ми и че те прегърнах.

 

И утре, ако позволиш,

ще те очаквам пак, любими

със две сълзи да ме спасиш.

Защото са неповторими.

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??