Сълзи след стогодишен сън

Jan 2, 2021, 12:54 PM 2021-01-02T18:20:41+02:00

Poetry » Love

965 4 13

Невидим ли ще дойдеш пак,
когато спя – да ме целунеш?
Осъмва утрото във сняг,
попило нежността ти лунна.
Ти може би не си разбрал,
че на заспала се престорих.
Потъвах в топлия ти шал.
Но не посмях да проговоря.
И този миг – тъй съкровен,
назад едва ли ще се върне.
Достатъчно, че беше с мен –
в съня ми – и че те прегърнах. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сълзи след стогодишен сън

Want to read more?

Random works